Историята на Христина и Марио започва съвсем неочаквано, с едно интервю за работа и двама души, които просто вярват в любовта. Още в самото начало, тихо и без логически обяснения, се появява онова усещане за съдбовност. Онова вътрешно знание, че когато тази история започне, тя няма да бъде просто епизод, а "всичко или нищо".
Преди да пристъпят един към друг, двамата минават през своите житейски завои, изграждайки приятелство, което им показва колко еднакви са в ценностите си, в отношението си към света и в представата си за семейство.
Днес те са сбъднали точно това - изградили са дома, за който винаги са мечтали, но едва ли са смеели да си представят, че може да бъде толкова необикновен. Дом, пълен с много смях, детски глас, пътувания и онази лекота, която идва само когато си намерил правилния човек.
Сватбеният им ден беше празник на куража да не се примиряваш. Дори страшната буря, която се изсипа над празника им, носеше своята символика, напомняне, че след всеки неочакван обрат идва покой, когато си бил достатъчно смел да вярваш в пътя си.
Христина и Марио ни напомнят, че истинската любов е нещо, на което трябва да останеш верен и да разпознаеш, когато най-после се появи. Защото съдбата си знае работата и е изключително щедра, когато сме смели.